Какъв тип говорене и какви агитационни дискурси ползват родните политици, за

Какъв тип говорене и какви пропагандни дискурси употребяват родните политици, с цел да накарат хората да гласоподават? Отговор на този въпрос даде доцент Георги Лозанов по време на 6-тата годишна конференция на Българската асоциация по изборни системи. 

Някои от тези дискурси се модифицират от избори на избори, появяват се нови. Някои са присъщи на всички места в Европа и на Запад. Други са чисто нашенски. На тях политиците разчитат, с цел да накарат гласоподавателя да отиде стимулиран пред урните, само че какъв резултат реализира, пита доцент Лозанов и дава своя отговор.

Той показа шест дискурса , както този на бъдещето, който ще господства в идващите избори, когато и да са те. 

Антикомунистическо говорене

За него няма подозрение, че залязва. Ако при започване на прехода той произвеждаше мощен избор, в този момент очевидно не е по този начин. До такава степен, че даже обичайна десница на Прехода му се плаши и счита, че този език ще им загуби гласоподаватели.

Причините за това състояние имат различни фактори и вини, счита Лозанов. 

Известно е, че в ценностната подчиненост в нашето общество свободата и достолепието не стоят високо. Други полезности - да вземем за пример справедливостта, са по-високо ценени. Създадената соцносталгия е огромна контузия и съпротива спрямо антикомунистическия дискурс и тази носталгия не е бягство в предишното, а бягство от сегашното. 

Казармен синдром

(Спомняш си единствено хубавото, само че не и униженията)

За доцент Лозанов антикомунистическият дискурс не е съумял да се трансформира политически. " Стана честен и не извърши своята задача. Не сътвори нови полезности. Основният въпрос е в ценностен проект. Когато е честен, дискурсът изисква изключително висок морал от тези, които го употребяват. Говорителите на този не отговаряха на тези условия, което го изтощаваше. "  

Дискурсът не е изцяло починал, заключи Лозанов, някои от гласоподавателите имат потребност от него, само че те са все по-малко. 

Анти-ГЕРБ говорене

Това е най-популярният политически дискурс, счита Георги Лозанов.

" Говоренето против ГЕРБ е примамливо, тъй като са ръководещи. Но който и да стои отпред на такава страна, не може да се радва на особена известност ", споделя медийният специалист. 

Лидерът (Бойко Борисов) дава благоприятни условия да бъде оспорвано неговото минало и да бъде подлаган на рецензия. Подозрението за задкулисие остава и се резервира. Критиките към ГЕРБ са доста плодородна почва, счита Лозанов.

Най-големият минус на този дискурс - има доста маймуни на клона. На процедура всички отвън ГЕРБ го употребяват. Този тип говорене не основава задоволителна физиономичност на представителите. Те влизат в един общ хор, в който освен това има гласове, които са несъвместими.

Това говорене обаче не оказва помощ на ползвателите му, съдейки по това, че ГЕРБ са на власт толкоз години.

Големият риск за Борисов е по-скоро в отговора от страна на ГЕРБ - едно фукане и партийна етикеция, която може да срути доверието у гласоподавателя. " Моето усещане - доверието у нас не се срутва последователно, а внезапно с тропот. Няма бавничко да пада. Дотолкова, че след това съвсем те няма ", споделя Лозанов. 

Реформаторският дискурс

(Обещанието за промени и недоволството, че не стават.)

Най-силно този дискурс е извърнат към правосъдната система -  належащо и разбираемо.

Има едно основно нещо в тази работа - балансът сред възторг и резултат. Когато вдигнеш патоса, а няма резултат, дискурсът престава да работи, което е неубедителна връзка.

Реформаторският дискурс в този момент е в тази обстановка. Дълъг интервал беше заявяван, само че без резултат. " За това в този момент не виждам и особени представители на този вид дискурс, който единствено до предишните избори беше изключително мощен и значим ", сподели Лозанов и даде образец:

" Както в анимационните филми героят не помни, че под него има бездна и продължава да тича във въздуха. "  

Последните избори трябваше да покажат дали този новаторски дискурс ще бъде предпочетен. Дали ще станем Румъния или няма да станем. Не ставаме, към този момент.

Проевропейският дискурс

Той е за европейските полезности и принадлежност. Подобна реторика у нас има от доста години. Без да е доста ефектна, тя отваря отворени порти, особена в случай че е съчетана с една европейска питомност у гласоподавателя.

Избирателят има очакване за същински европейски политици, само че това не се е случило още, нашите са си балкански още, носят инерция от бившето общество, счита Лозанов. 

" Не съм сигурен, че у нас има задоволително изявени негови представители. Всички приказват за европейски полезности, само че значително европейско говорене няма. Трябва да признаем, това е отегчителен дискурс, на който характерен представител е Меглена Кунева . Никога тези дискурси не действат сами по себе си, само че в комбинации могат да се преодоляват минусите. "

Националистичен дискурс

Той излезе победител, националистите - не, счита Лозанов.

Дискурсът употребява враждебна тирада и тирада на омразата. Каква е разликата: 

" Словото на омразата е обвързвано с мразене - има си корени, религиозни и етнически. Враждебната тирада конструира зложелател. Правиш от другия зложелател, насочваш против него експанзия и тази експанзия е слепващият материал, който сплотява групите. За да може да ги накараш да гласоподават, би трябвало да ги агресираш против някого. Неспокойствие - тази електорална група в умерено положение не отива пред урните. Тя отива там поради зложелател, а бюлетината и гласът е оръжие. "

Според Лозанов на идващите избори " гребенът на националистите ще падне " . 

" Няма да бъде като преди. Това е тъй като националистичният дискурс се възползва и пораства на база геополитическата обстановка ", споделя доцент Лозанов. 

Защо национализмът няма да победи на идващия избор - бежанска вълна затихва, Ислямска страна на картата няма, тероризмът също е различен. " Външните тласъци ги няма ", счита Лозанов. 

Местните използва на дискурса против ромите и турците към този момент прекалено много се клишираха и е доста мъчно да извадиш нова риза. " Някакви опити ще имат резултат, само че ще стартира да се показва в други граници, само че не и такива, че националисти да ръководят страната. "

Хармизматично-популисткият дискурс

(Посветен на премиера Борисов. Когато въз основата на сходство сред водач и електорат се основава идентификация на електората с водача.)

Подобна еднаквост е присъща за митовете - в случай че ти си на върха, даваш догадка, че и другите могат да са там. 

Хармизматично-популисткият дискурс е да се харесваш и да приказваш на езика на тези, които те слушат. Да можеш да приказваш като тях, с цел да могат те да имат чувството, че си като тях.

Лозанов обаче предрича края и на този дискурс. " Разочарованието от елитите е толкоз огромно, че да се конструират харизматични водачи към този момент е на практика невероятно. Дори десните, за Христо Иванов да кажем - доста плодороден за харизматично строителство, само че всичко това е невероятно. В умерена степен всички дискурси могат да се употребяват и работят, само че са в тежко състояние. В репертоарни комбинации ще дадат резултат ", сподели Лозанов. 

Как тогава ще наподобява политическото говорене в бъдеще?

Медийният експерт добави и един " бонус " дискурс - престъпният . Този, който ще се употребява от политиците в близкото бъдеще, който ще размени останалите. 

Ще се упрекват в престъпни закононарушения - това, което в Румъния е правосъден развой, тук ще е политически.

Според Лозанов първият признак на този дискурс беше настояването за проверка на приватизацията и желанията да се рови в КТБ. " Очаквайте обвинявания в незаконно държание ", сподели някогашният началник на Съвет за електронни медии.

" Играта ще загрубее мощно и ще се измести от политиката към нещо, което бих нарекъл следствие на политическия конкурент . Това ще е една извънредно неприятна обстановка, тъй като в случай че извадиш нещо от личната му среда, това постоянно е грозно. Разследвания се вършат от правосъдната власт и когато политиците стартират да се проверяват между тях за да натрупат избор, тогава картината във всички случаи ще е грозна в профил ", счита Лозанов. 

Той направи още една прогноза - идващите избори ще са краят на доста дългото помирение сред политическите сили на прехода . А примирието дотук значеше, че каквито и да са партиите, няма да се радикализират до толкоз, че да стигнат до съд и затвор. 

" Мисля, че това помирение до момента вървеше. Но когато гледаме положението на другите дискурси и като отчитаме симптоматика като приватизацията и търсенето на вини, си давам сметка, че в тази посока, най-малко по този начин си мисля, оттук насетне по този начин ще се развива пропагандната борба ", приключи доцент Лозанов.